Skip to content

SCIPS

Personal tools
You are here: Home » Увреждания » Разстройства от аутистичния спектър
Quick Links
Home Home
Project home Project
Search Search
Browse Browse
References References
Contact Us Contact Us
Site Map Site Map
FAQ FAQ
Help Help
 

Разстройства от аутистичния спектър

Document Actions

Предмети и предизвикателства - този линк препраща към предметите и предизвикателствата свързани с това увреждане


Кратко описание на разстройствата от аутистичния спектър

Аутизъм

Аутизмът е доживотно нарушение в развитието на мозъчните функции, което пречи на индивида да възприеме адекватно това, което той вижда, чува и усеща. Хората с аутизъм са изправени пред изключителни затруднения при развиването на говорни способности и социални умения, както и при взаимоотношенията им с други хора. Децата и възрастните с аутизъм изпитват затруднения при ежедневните си социални контакти.Аутизмът ги лишава от най-важната част на човешкия интелект – способността да организират своите познания и да използват натрупания опит, като по този начин ги възпрепятства да се ориентират в социалната среда и да се адаптират към нея. Тяхната възможност да създават приятелства е крайно ограничена, както и способността им да разбират емоционалното състояние на другите хора.

Подробно описание на разстройствата от аутистичния спектър

Хората с аутизъм често страдат от съпътстващи затруднения при обучението, но всички индивиди споделят едно и същи затруднение – да видят смисъл в света около тях.

Студентите с разстройства от аутистичния спектър могат да се сблъскат с редица затруднения, които могат да окажат влияние върху тяхното обучение.

Хора с аутизъм обикновено изпитват затруднения в три основни области, по-известни като триада на заболяванията:  

  • Социално взаимодействие – затруднения със социалните взаимоотношения, напр. изглеждат сдържани и безразлични към другите.
  • Социално общуване – затруднения с вербална и невербална комуникация, напр. не разбират изцяло значението на общоприетите жестове, изражения на лицето или тона на гласа.
  • Въображение – затруднения при развиване на междуличностни отношения и въображение, напр. имат ограничена степен на въображение, вероятно копират, повтарят го точно и строго се придържат към него.

Допълнителна характеристика към тази триада са и моделите на повтаряне на поведението и отказ от промяна на ежедневието.

Синдром на Аспергер

За хората със синдром на Аспергер е трудно да разпознаят сигналите на общуване, които повечето от нас възприемат като даденост и в резултат им е по-трудно да общуват и да имат взаимоотношения с околните. Синдромът на Аспергер е вид аутизъм, така че аутизмът и синдромът на Аспергер имат много общи отличителни характеристики, в т.ч.:

  • проблеми при общуване – хората могат да говорят ясно, но не могат да забележат реакцията на тези, които ги слушат; могат да говорят и говорят, и говорят, без да обръщат внимание на интереса на слушателя или могат да се покажат безчувствени към чувствата на околните. Въпреки че имат добре развити езикови умения, хората със синдром на Аспергер могат да звучат прекалено отмерено или буквално – шегите могат да се окажат проблем, както и преувеличаването, обърнати фрази и метафори.
  • затруднение при изграждане на социални взаимоотношения – за разлика от хората с класически аутизъм, които често изглеждат вглъбени и незаинтересовани в света около тях, много от хората със синдром на Аспергер искат да са общителни и да се радват на контактите с хора. Въпреки че все пак им е трудно да разберат невербалните сигнали, в т.ч. изражение на лицето, което прави за тях по-трудно изграждането и поддържането на социални взаимоотношения с хора, които не са запознати с техните потребности.
  • липса на творчество и въображение – докато те се отличават при запомнянето на факти и цифри, на хората със синдром на Аспергер често им е трудно да мислят абстрактно.

Въпреки това, хората със синдром на Аспергер обикновено имат по-малко затруднения с езика, отколкото тези с аутизъм, в повечето случаи говорят правилно, макар че понякога думите им звучат формално или сковано. Хората със синдром на Аспергер обикновено нямат такива съпътстващи затруднения с езика, каквито се свързват с аутизма.

Поради тази причина, хора, на които е дадена диагноза синдром на Аспергер в детска възраст, често са посещавали масово училище и с правилната подкрепа и насърчаване са постигнали добър напредък в обучението.

Хората със синдром на Аспергер чест развиват почти маниакален интерес към хобита и колециониране. Обикновено техният интерес обхваща от запаметяването на факти за определен предмет, като например от разписанието на влаковете, победители в състезания до размерите на световно известни сгради или географски обекти. При подходящо насърчаване, интересът на хората със синдром на Аспергер може да се насочи така че те да работят или да учат в сферата на своите интереси.

Тези хора виждат в промяната нещо обезпокоително и тревожно и често предпочитат да подредят деня си по определен начин. Ако те работят определен брой часове, тогава всяко неочаквано закъснение, като задръстване например, или закъснял влак, може да ги разтревожи и обезпокои.

Синдромът на Аспергер е форма на аутизъм и много от техните характеристики са общи. Въпреки че синдромът на Аспергер се разполага в горната част на широкия спектър на аутистично поведение. Сравнението във висока степен води до заключението, че деца с по -тежки аутистични затруднения живеят „в свой собствен свят”, докато тези с по-умерени затруднения, като повечето деца със синдром на Аспергер, „живеят в нашия свят, но по свой собствен начин”. (Ван Клавелен, цитат, Уинг, 1991)

Характеристиките на синдрома на Аспергер обхващат:

  • Нарушения в социалното общуване. На хората, които имат синдром на Аспергер, им липсва способността да разбират сложните правила на социалното общуване: те имат добре развита реч, но лошо общуване с околните; те не забелязват реакциите на хората, на които говорят, не могат да разберат шегите, иронията, метафорите. Не могат да определят правилната социална дистанция; искат да са част от обществото, но не могат да се приспособят към него, липса им чувстви на такт, затрудняват се да разчетат невербалните сигнали – жестове, изражения на лицето или интонация, което усложнява поддържането на социални взаимоотношения с хора, които не познават техните потребности.
  • Държат на непроменливото. Хората със синдром на Аспергер лесно се объркват от промяна в ситуацията, те са свръх чувствителни към външен натиск и често са обсебени от ритуални действия; очакването на промяна ги прави неспокойни, нервни и често причинява сериозен стрес.
  • Тесен кръг на интереси: хората със синдром на Аспергер са постоянно и обсебващо свръхангажирани с ексцентрични идеи и дейности, мании, хобита и колекциониране на странни предмети; склонни са да говорят и да задават въпроси само за сферите, в които проявяват интерес; трудно възприемат нови идеи.
  • Слаба концентрация: хората със синдром на Аспергер не са много организирани, те трудно фокусират вниманието си върху възложените задачи, не им е лесно да преценят какво е важно в момента; склонни са към самоизолация във вътрешния си свят.
  • Слаба двигателна координация: хората със синдром на Аспергер са физически тромави и неумели; имат странни и сковани движения, пишат бавно.
  • Затруднения при учене: хората със синдром на Аспергер имат средно и над средното ниво на интелигентност, но не притежават високо развито мислене и комуникативни умения; те разбират всичко дословно и имат лошо абстрактно мислене; педантичен маниер на говорене и внушителен речник в резултат на силна, но механична памет, могат да възпроизведат информация, но не могат да разрешат аналитичен проблем.
  • Емоционална уязвимост: на хората със синдром на Аспергер често им липсва достатъчно положителни емоции; лесно страдат от стрес, критични са към себе си и не понасят, когато правят грешки; лесно се депресират; често реагират нервно като обратна реакция на невъзможността им да се справят.

Това са основните характеристики на състоянието, но е важно да запомните, че всички хора са различни и тези характеристики ще се различават значително, както и че някои от тях ще се проявяват по-силно, а други не толкова.

 
Характеристики, които оказват влияние върху обучението и преподаването.

Студентите с разстройства от аутистичния спектър имат определени предимства в сравнение с другите студенти в някои области на университетския живот, например:

  • Повечето студенти считат, че натоварения социален живот пречи на обучението им. Този проблем не стои пред студентите с разстройства от аутистичния спектър.
  • Някои хора с разстройства от аутистичния спектър имат необикновена памет и/или естествен афинитет към компютрите – и двете биха дали добър начален старт на студента.
  • Формалният стил, който се изисква за писане на есе им се отдава много по-лесно от един обикновен разговор.
  • Те обикновено притежават свойството да изучат определена сфера в значителна дълбочина.
  • Могат да бъдат много мотивирани и независими в обучението си.
  • Могат да мислят много целеустремено при поставяне на целите.
  • Студентите често притежават оригиналност и творчество на мисълта и обръщат голямо внимание на детайлите и прецизността.

Все пак студентите с разстройства от аутистичния спектър могат да имат много отличителни черти, които да оказват отрицателно въздействие върху начина им на учене; това може да включва някое или всички от посочените:

  • Трудности при общуването с другите студенти и преподавателите.
  • Неразбиране или наивност при социалните контакти.
  • Чувство на безпокойство при социалните контакти.
  • Разчитат на рутината и не харесват резките промени.
  • Слаби организационни умения.
  • Лесно се разсейват.
  • Объркване между необходимата и ненужната информация.
  • Концентрират се върху ненужни детайли.

Студентите с разстройства от аутистичния спектър могат да имат проблеми при ситуации за работа в група, като причината са техните затруднения в социалните взаимоотношения; специфичните затруднения от работата в група могат да включват: пропускане на неизречени послания, дадени чрез езика на тялото, изражение на лицето или тона на гласа, правене на коментари, които могат да се окажат неуместни в контекста на разговора, и затруднения при приспособяването към различни аудитории.

Студентите с разстройства от аутистичния спектър е много вероятно да използват езика буквално, като се затрудняват да разберат метафори, шеги или абстрактни понятия. Техните проблеми с абстрактното и липсата на гъвкавост в мисленето могат да се разпрострат и в други области, например усещането за сигурност, което намират в рутината или проявата на повтарящо се поведение, като желанието да сядат на едно и също място, могат да изпаднат в стрес, когато тази рутинност се наруши.

Виртуалната реалност и аутизмът

Проучванията сочат, че виртуалната реалност (ВР) може да бъде полезна за обучение на хора с аутизъм и синдром на Аспергер. Използването на ВР при лечение на хора с фобии е вече разпространена практика – средата на виртуалната реалност е „безопасна” среда, в която хората могат да бъдат постепенно изправени пред своите страхове, така че следващата подобна ситуация от истинския живот да е по-малко травмираща. Стрикланд (1998) показа, че хората с аутизъм не само приемат виртуалната реалност, но и я използват да упражняват проблемни реални ситуации от живота. За хората с аутизъм ВР има няколко предимства:

  • ВР използва повече зрението и слуха, отколкото докосването: слуховите и зрителните стимули се оказват най-ефективни при преподаването на абстрактни понятия на хора с аутизъм.
  • Във виртуалната среда, силата на емоцията може да бъде сведена до поносимо ниво.
  • Средата може да бъде променяна постепенно, за да се научат да обобщават и разпознават.
  • Преди всичко, ВР предлага безопасна среда на обучение, в която индивидът може да прави грешки, които в реалния свят биха се оказали физически или социално опасни.

Стрикланд признава обаче, че е необходимо още да се работи, за да се разбере дали хората с аутизъм са способни да пренасят научените знания от виртуалната реалност в реалните житейски ситуации.

 
Преподавателски стратегии

Посочените стратегии са предложения за общия процес на преподаване. Този списък не трябва да се приема като окончателен и е важно да се запомни, че всеки студент е отделен индивид, така че методи, които са подходящи за даден студент, могат да се окажат неподходящи за друг. Ако имате опит с  добри практики, които вие бихте желали да добавите към този списък, моля изпратете своите предложения на ел. поща info@marie-curie.org .

  • Трябва да предвидите достатъчно време, за да обсъдите със студента неговите потребности, преди началото на първия семестър.
  • Студентите с разстройства от аутистичния спектър вероятно се нуждаят от помощ и подкрепа в областта на: промяна и въвеждане на ново място, при лекции и консултации, в организацията, за гъвкавост (в т.ч. уговорки за изпитите), техническа помощ, подкрепа от околните, повече внимание, ментори, развиване на социалните умения.

Промяна и въвеждане на ново място

Студентите могат да се нуждаят от:

  • По-дълго време за въвеждане и привикване към институцията и по време на периоди на промяна, като започването на нова работа.
  • Помощ с ориентирането като например карта на маршрут между две различни места на обучение.
  • Помощ с графика, например писмено пояснение към информацията за преподаватели и местата за провеждане на занятия.

Помощници

При определени ситуации студентите могат да се нуждаят от лични асистенти, които да им помогнат в областта на обучението, като например:

  • Помощ по време на лекции.
  • Помощ при въпроси от организационно естество.
  • Помощ при самостоятелното учене, например в библиотеката.
  • Улеснение на комуникацията с преподавателския състав и състудентите.

Подкрепа при лекции и консултации

  • Намаляване на потенциалните фактори за разсейване, в т.ч. светлини и звуци.
  • Да се вземе под внимание подреждането на местата и да се съгласува с индивидуалните потребности на студентите, някои студенти могат да предпочетат да седнат с гръб към стената или близо до вратата.
  • Подчертаване на важната и необходима информация, например записки на лекции или списъци за четене.
  • Даване на писмени обощения / списъци с булети на основните точки, например при срещи и дискусии.
  • Комуникация по електронна поща и писмена комуникация.
  • Даване на чести почивки на студентите, ако това е необходимо.

Организационна подкрепа

  • Графици или програми.
  • Списъци „Да направя".

Гъвкавост

Гъвкавостта трябва да бъде проявена по отношение на:

  • Домашна работа.
  • Уговорки за изпитите – в т.ч. времетраене, цвят на хартията и мастило.
  • Стаи.
  • Почивки.
  • Техники за успокояване, които студентите желаят да използват.

Социална подкрепа

В допълнение на помощта при преподаване и обучение, студентите с разстройства от аутистичния спектър могат да се нуждаят от допълнителна подкрепа. Това може да се постигне чрез определянето на състудент за ментор. Менторите могат да окажат социална подкрепа в академичната среда, но някои студенти могат да се нуждаят от допълнителна подкрепа, за да развият социалните си умения в съответната среда, например финанси, пазаруване, дрехи, хигиена и т.н. Източниците на подкрепа трябва да са определени, за да сте сигурни, че студентите получават ефективна социална подкрепа във всички ситуации.


Някои полезни връзки:

Медицински сайт, психично здраве,

http://www.medicalbg.com/zdrave/blank_php.php?id_oblast=5&id_podoblast=23&id_tem=0&id=768

Портал Интеграция, http://www.ivanrilski.org/

Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения http://bapid.com/home_en.html

Аутизъм, http://www.autism.hit.bg/

http://smilyanov.net/index.php?p=aspergers\\

 

 


Potential Challenges to the Achievement of Learning Subjects

Способност за съпричасност

Тревога / стрес

Обработка на информация

Език / трудности при разбирането

Мотивация

Двигателни трудности / сръчност

Затруднения в организацията

Затруднения в говора

Затруднения, свързани с нарушение на зрението

Английски език

Компютърно обучение

Предучилищна педагогика

Социална работа

Last modified 2007-01-29 02:43 PM
 

Powered by Plone

This site conforms to the following standards: